Пет основни съвета за това как да си отгледате красиви рози

Малко са цветята в градината, които да радват окото така, както розите. За да получите наистина едно великолепие от цвят и аромат, обаче трябва да спазвате няколко основни принципа. Ето какво се налага да правите, ако искате да имате неповторими рози:

Светлина: Когато решите да засадите рози в градината си, трябва да имате предвид, че те имат нужда от светлина минимум по 6 часа на ден, затова избирайте внимателно мястото.

Поливане: Поливането трябва да става внимателно и в никакъв случай не бива да позволявате на вода да попадне върху самите листа на цветето, защото на това място често се появяват тъмни петна и цялото растение заболява. Винаги поливайте розите в корените. Почвата не бива да подгизва. По – добре поливайте обилно веднъж в седмицата, вместо няколко пъти по малко, за същия период. Ако преполеете вашите рози, те ще изсъхнат. Поливайте рано сутрин или привечер.

Засаждане и почва: Щом земята вече се е отпуснала в края на зимата и началото на пролетта, може да обърнете пръстта, там където ще сеете розите. За да бъде почвата по-рохкава може да добавите торфен мъх, изгнили листа и едър пясък. Почвата трябва да бъде обработена поне месец преди засаждането на розите.

Почистване: За да са здрави вашите рози е добре да бъдат почиствани редовно от увехналите листа и венчелистчета, както и от листата с тъмни петна. За да премахнете тъмните петна, разтворете 1 супена лъжица готварска сода и 1 супена лъжица течен сапун в 4 – 5 литра вода и  напръскайте листата с получената смес.

Подрязване: Нека клончето винаги да се подрязва малко над най-горната пъпка. Ползвайте остър нож за целта или пък градинарска ножица. Не подрязвайте храста през есента. За да насърчите растежа, винаги отрязвайте издънките над разклонението, от което излизат пъпките.

Видове градини от древността и цветя в тях

През вековете човекът е изобразявал по различни начини природата и нейните красоти. Докато накрая не е решил да канализира тази красота, като сам я създава. В изобразителното изкуство и литературата присъстват описания на градини, намиращи се по цял свят - Европа, Средния Изток и Азия. 

При християнството цветната градина всъщност е Рая, където душата, ако е била праведна по време на земния си път, прекарва вечността в блаженство.

Древните китайци и виетнамци пък строели своите гробници, поне владетелите, сред изящни и красиво поддържани цветни градини, в които обичали да се разхождат.

За арабските народи, които са свикнали да живеят сред суровите условия на пустинята, градината и всички цветя в нея, е символ преди всичко на територията на Рая, на който има точно описание в Корана, като място, което е обилно на дълги сенки и извори, в които водата, студена и вкусна, блика и клокочи. Така се строели и градините в арабския свят, като изворът, който се намира в средата на градината, е заменен от фонтан, с който е свързана чистотата и покоя в градината. Изворът-фонтан е символ на вечния живот. 

През вековните си обиколки, те са създали в южната част на днешна Испания оригинален тип градини, които се характеризират с това, че са разделени на четири части, ограждащи един вътрешен двор, наречен патио. В самият център на този патио се издига фонтан, асоцииращ се с райските извори. Прекрасни образци на тези красиви градини могат да се видят в двореца Алхамбра в Гранада, запълнени с невероятни цветя и растения. 

Древните хора са вярвали, че четири велики реки бликат изпод Дървото на живота, което било разположено в центъра на света. Според вярванията, под неговите корени се е криел извора на елексира на безсмъртието. Картини от този тип намират символен израз в европейските градини, в които четири пътеки водят до главния фонтан.

В Древна Елада и Древен Рим пещерите са били свещени места, на които са се извършвали религиозни ритуали. На по-късен етап и гърци, и римляни са започнали да правят изкуствени пещери в своите градини. Целта била да се засили мистичния съюз между човека, представен чрез градината, и природата. През Ренесанса се възобновява направата на изкуствени пещери в градините, за да се поддържа класическия модел. Те се превръщат в основен елемент на градината. 
 

Маслодайна роза – произход и класификация на видовете

Розата е чудесно цвете, което освен с чуден аромат се характеризира и с невероятни свойства. От розовите листа например се правят чайове и сладка. И двете действат регулиращо на стомашно-чревния тракт. Розовото масло пък се използва в голяма част от козметичната индустрия. Розовата вода, извлечена отново от розовите листа, притежава антисептични и хидратиращи свойства – чудесно средство за почистване на кожата, оставящо свежо чувство и аромат.

С най-голям дял в производството на различни козметични продукти и други е маслодайната роза (Gallicanae). В нея се включват видовете стамболска роза (Rosa gallica) и няколко свързани с него хибрида.

Технологията по производството на розова вода, а след това и на розово масло е много стара. Счита се, че всичко е започнало още в Индия и Египет. С придвижването на турците и арабите през 9 век, технологията и традицията по производството, са пренесени в Персия и Тунис. Далеч по-късно розовото масло и вода стават известни в Европа – едва през 16 век започват да се продават и там. В България данни за първите розови насаждения има едва от 17 век. Тогава са се засадили рози около Одрин, а в пределите на днешна България първите документални сведения са от 1712 г. за землището на с. Войнягово, Карловско.
Розовата долина на България, станала днес така известна със своите насаждения, се формира в средата на 19 век, в района между Казанлък, Карлово и Стрелча.
Около 10 хил. дка насаждения с маслодайна роза е имало на територията на България преди Освобождението, а производството на розово масло е достигало до 1000 кг на година. Най-големи площи са създадени и отглеждани около Първата световна война — около 90 хил. дка, след което площта намалява до 30 хил. дка.
Маслодайни рози се отглеждат в много страни, които имат установени традиции и цели индустрии в производството на розово масло - Молдова и Грузия, в Турция, Франция, Мароко, Индия, Афганистан и други страни.

Маслодайната роза се отнася към сем. Розоцветни (Rosaceae), род Rosa L., подрод Cynorodon, секция Gallicanae. Като маслодайни в света се отглеждат 4 вида — Rosa damascena, Rosa centifolia (столистна роза), Rosa gallica и Rosa alba. От потомството на Rosa damascena е излъчена Казанлъшката роза (R. damascena var. trigintipetala).

Икебана с рози и други видове цветя

Икебана е вид източен начин за аранжировка на цветя. Може да се каже, че носи в себе си огромен духовен заряд. И това не е никак случайно, защото по времето, когато е открита първата школа по икебана, будистите са включвали като част от своите религиозни обреди точно този вид подредба на цветя. С вековете, изкуството да се подреждат цветя в хармония с природата и вселената се е развило в няколко стила. И с тях човек се е стремял към все по-голямо духовно усъвършенстване.

Днес различните стилове в икебаната се прилагат доста успешно в много аранжировки на цветя, за подарък или просто декорация. С напредването на годините, а и с навлизането на различните влияния от други култури, днес икебаната не е така минимилистична, както са се стремели древните китайци и японци да я направят. Защото самата източна философия е втъкана в този вид подредба на цветя, а именно – минимилизъм. И всичко минимилистично се е считало за красиво и отмарящо очите и духа. За разлика от западните култури, в които на едно място се струпват много предмети и се смята за красиво и знак за благополучие, в източните е прието да няма много предмети в една стая. И днес много хора дори в западните страни се опитват да внесат тази философия в своя дом, за да не се натоварват психически с енергиите на многото вещи в дома, чиито потоци влияят на хората в жилището.

Ето защо може да си поръчате една огромна Икебана, аранжировка, съставена от рози, която да краси вашият дом и да внася повече добро настроение. Икебана може да си направите и сами, стига да имате търпението и материалите. По принцип това е форма на изкуство, което успокоява, и помага да се преборите с депресивните състояния, които често може да ни навестят през дългите зимни дни, когато слънцето го няма, а навън дърво и камък се пукат от студ.  

Само трябва да си набавите материалите – цветя по ваш вкус, декорации и разбира се ваза или друг съд, в който да сложите своята декорация. За целта може да ползвате всякакви цветя – гербери, рози, алстромерии, лилиуми, хризантеми и различни клончета, които може да намерите рано напролет. Но засега ще се задоволите с останалите. Не забравяйте, че центъра, акцента на икебаната е само едно цвете, така че не претрупвайте аранжировката, колкото и да ви се иска да сложите повече от любимите си цветя. Помнете златното правило, че малкото значи много, и може да е много по-красиво и хармонично от многото цветя.