Розата е чудесно цвете, което освен с чуден аромат се характеризира и с невероятни свойства. От розовите листа например се правят чайове и сладка. И двете действат регулиращо на стомашно-чревния тракт. Розовото масло пък се използва в голяма част от козметичната индустрия. Розовата вода, извлечена отново от розовите листа, притежава антисептични и хидратиращи свойства – чудесно средство за почистване на кожата, оставящо свежо чувство и аромат.
С най-голям дял в производството на различни козметични продукти и други е маслодайната роза (Gallicanae). В нея се включват видовете стамболска роза (Rosa gallica) и няколко свързани с него хибрида.
Технологията по производството на розова вода, а след това и на розово масло е много стара. Счита се, че всичко е започнало още в Индия и Египет. С придвижването на турците и арабите през 9 век, технологията и традицията по производството, са пренесени в Персия и Тунис. Далеч по-късно розовото масло и вода стават известни в Европа – едва през 16 век започват да се продават и там. В България данни за първите розови насаждения има едва от 17 век. Тогава са се засадили рози около Одрин, а в пределите на днешна България първите документални сведения са от 1712 г. за землището на с. Войнягово, Карловско. Розовата долина на България, станала днес така известна със своите насаждения, се формира в средата на 19 век, в района между Казанлък, Карлово и Стрелча.
Около 10 хил. дка насаждения с маслодайна роза е имало на територията на България преди Освобождението, а производството на розово масло е достигало до 1000 кг на година. Най-големи площи са създадени и отглеждани около Първата световна война — около 90 хил. дка, след което площта намалява до 30 хил. дка.
Маслодайни рози се отглеждат в много страни, които имат установени традиции и цели индустрии в производството на розово масло - Молдова и Грузия, в Турция, Франция, Мароко, Индия, Афганистан и други страни.
Маслодайната роза се отнася към сем. Розоцветни (Rosaceae), род Rosa L., подрод Cynorodon, секция Gallicanae. Като маслодайни в света се отглеждат 4 вида — Rosa damascena, Rosa centifolia (столистна роза), Rosa gallica и Rosa alba. От потомството на Rosa damascena е излъчена Казанлъшката роза (R. damascena var. trigintipetala).
