През вековете човекът е изобразявал по различни начини природата и нейните красоти. Докато накрая не е решил да канализира тази красота, като сам я създава. В изобразителното изкуство и литературата присъстват описания на градини, намиращи се по цял свят - Европа, Средния Изток и Азия.
При християнството цветната градина всъщност е Рая, където душата, ако е била праведна по време на земния си път, прекарва вечността в блаженство.
Древните китайци и виетнамци пък строели своите гробници, поне владетелите, сред изящни и красиво поддържани цветни градини, в които обичали да се разхождат.
За арабските народи, които са свикнали да живеят сред суровите условия на пустинята, градината и всички цветя в нея, е символ преди всичко на територията на Рая, на който има точно описание в Корана, като място, което е обилно на дълги сенки и извори, в които водата, студена и вкусна, блика и клокочи. Така се строели и градините в арабския свят, като изворът, който се намира в средата на градината, е заменен от фонтан, с който е свързана чистотата и покоя в градината. Изворът-фонтан е символ на вечния живот.
Древните хора са вярвали, че четири велики реки бликат изпод Дървото на живота, което било разположено в центъра на света. Според вярванията, под неговите корени се е криел извора на елексира на безсмъртието. Картини от този тип намират символен израз в европейските градини, в които четири пътеки водят до главния фонтан.
В Древна Елада и Древен Рим пещерите са били свещени места, на които са се извършвали религиозни ритуали. На по-късен етап и гърци, и римляни са започнали да правят изкуствени пещери в своите градини. Целта била да се засили мистичния съюз между човека, представен чрез градината, и природата. През Ренесанса се възобновява направата на изкуствени пещери в градините, за да се поддържа класическия модел. Те се превръщат в основен елемент на градината.
